Носи сърцата си в раница
и в безтегловен каданс
крачи по тънката граница
между живот и шанс.

Всеки който
мина
ряза късче
вкуса и замина


Казваш приятелството
рече облачето бяло
което приличаше на цвете
или зайченце цяло.

Колко път извървя, за да видиш своето слънце?
Тези, тука не топлеха.

Прозорецът на моята веранда
наднича в нейната градина.
Не хвърля камъни. Мъгливо пладне е.
И стига ми, че днес я има.


Изведнъж останахме
без дрехи
няма шуби, якета дебели
и жилетки също
на кое ли е така присъщо

По мислите
слагам петна
бъркам по листите
да поизчистя, да подредя


Във дървена колиба
живеят две които си нехаят
дали светът днес ще кукурига
те никога не спират да мечтаят.

Чистих прозорчето
нищо че има решетки
малкият зрънчо
да се повдигне
и да погледне
от своята клетка



Username:

Password:

Remember:
Saved Stories