Защо все мълчиш
рееш поглед
прашинките ли броиш

Без надпис
наредена отвътре
става и тръгва
без печати и марки

По мислите
слагам петна
бъркам по листите
да поизчистя, да подредя


Каза Врабчо
и подскочи
на голямата слива
започна да лъска
своята перушина сива.


Какво си заринал
зарит до кръста
толкова дързък
не почиваш, не спиш
от камари мълчиш.

Сами избрахме заточение
на поетичния си остров.
Сълзи, каквото сме прочели,
върху останките от моста.

Копаем с онази ранима мощ,
на която ѝ казват безпаметност.
Дните са дни и нощи са нощите.
Но комедиите – са драми.



Username:

Password:

Remember:
Saved Stories