Защо все мълчиш
рееш поглед
прашинките ли броиш

Но ми приседна. Не иска вода.

Дали не се раждаме празен съд?
А кръвта стои във епруветки без надписи.


Защо така бавно изгряваш днес? Тъмното което продължи от нощес си разтяга още дългата маса.

Ли беше, бунтарка такава?
Висеше стегната здраво, да не мърдаш и шаваш. Къса веригата кръг по-кръг, пада и става.

По мислите
слагам петна
бъркам по листите
да поизчистя, да подредя


Какво си заринал
зарит до кръста
толкова дързък
не почиваш, не спиш
от камари мълчиш.

Дъното, което беше страшно.
Бях на върха, или си мислех че съм там.


Ми трябват за едно съществуване.
Прашинка слънце.


Намирам се на поредното си кръстовище. Толкова много табели без надписи. Кой ли път трябва да избера, а има и по-земята нахвърляни и начупени



Username:

Password:

Remember:
Saved Stories