Носи сърцата си в раница
и в безтегловен каданс
крачи по тънката граница
между живот и шанс.

Прозорецът на моята веранда
наднича в нейната градина.
Не хвърля камъни. Мъгливо пладне е.
И стига ми, че днес я има.

Кърпена мечтица
Циганска забрадка
Вятър я отнесе
Лесно се пилее
Ужким се събира
Неродена песен

Една осма от рая е много.
Колкото – толкова, казват скептиците.
А защо се продава?

Копаем с онази ранима мощ,
на която ѝ казват безпаметност.
Дните са дни и нощи са нощите.
Но комедиите – са драми.

Под мостове увиснал,
нищо друго, теб чака.
Нощем тръгва към Краков.
И се дави във Висла.



Username:

Password:

Remember:
Saved Stories