„Когато в душата ми цари дълъг влажен ноември, когато мисля прекалено много и разбирам прекалено малко, знам, че е крайно време да се върна към онова момче с гуменките, високите температури, безброй веселби и ужасни кошмари.” Р. Бредбъри, Предговор към „100 разказа” Отново се потопих, за пореден път, във вълшебния свят на Бредбъри и въпреки, че вече знам как свършва лятото, знам от кой ред ще изскочи динозавър, от някоя страница ще се озъби вампир и че насред аромата на глухарчета, Париж ще остане завинаги в сърцето на всеки, който е бил поне веднъж там, той