6
Vote
Преди време бях писала за пътя, за очакването, за утре-то... Има пътища, по които тръгваш и които остават завинаги пред теб, защото там някъде, по тяхната набразденост се случва катастрофата, която не ти позволява да продължиш напред, за да стигнеш крайната точка. Чупи се колата. Или пропадат мостове. Или се кърши живот... И вместо утре да си на мястото, за което си копнял, пред теб вече го няма оноваутре, а пътят стои цял и недокоснат и чака. Мами. Подсмихва се със закачливи криволичещи завои и ти казва, четова Утре, което си чакал, може и да не

Bury Add To 
Категория: Personal

Who Voted for this Story